Със сключването на брака между съпрузите възниква брачна връзка. Бракът е източник на широка гама отношения, уредени от правото. Тези правоотношения се състоят от съвкупност от съпружески права и задължения, които в зависимост от характера си могат да се разделят на лични и имуществени. Личните обхващат права и задължения, носещи личен, неимуществен характер, лишени от икономическо съдържание. Имуществените отношения обратното са с икономическо съдържание и се отнасят до имуществото на съпрузите.

Имуществени отношения между съпрузите: имуществените отношения между съпрузите е въпрос с най-голямо практическо значение. Това е и въпрос, най-широко дискутиран и с разнообразни практически разрешения. Под имуществени отношения се разбира съвкупността от правни връзки между съпрузите, които имат икономическо съдържание. Тъй като бракът е връзка със строго личен характер, имуществените отношения между съпрузите не могат да се уреждат от общите граждански закони, а е необходимо регулирането им по специфичен начин, който да отчита този интимен характер на отношенията.

При уреждането на имуществените отношения между съпрузите са известни три основни системи - съпружеска/семейна имуществена общност; принцип на разделност и смесена/комбинирана система. При режим на общност придобитите през време на брака имуществени права от съпрузите стават обща собственост. Това е особен вид бездялова съсобственост, чието управление и разпореждане се урежда от специфични семейноправни правила. В режим на резделност придобито от всеки от съпрузите е негова собственост, а придобитото от двамата общо се урежда по общите правила. Смесените режими комбинират по различни начини другите две системи за регулиране на имуществените отношения в семейното право.

У нас е възприета смесената система - голяма част от имуществените права се намират в семейна имуществена общност, а други, изрично посочени от закона са притежание на всеки от съпрузите. Сега действащият режим е императивен, което означава, че не съществува никаква възможност съпрузите да уреждат сами помежду си отношенията, възникващи по повод управлението и разпореждането с обекти от съпружеската общност, нито по някакъв начин да се отклоняват от установеното от СК. В проекта за изменение на СК се предвижда диспозитивност на режима - възможност съпрузите сами да избират начина на уреждане на имуществените си отношения. Ако нищо не е уговорено и записано в акта за граждански брак, отношенията ще са на имуществена общност; ако съпрузите пожелаят могат да приемат имуществените отношения в брака да се уреждат от принципа на разделност - това ще се отбележи в акта за брак. Съществува и друга възможност - да се сключи брачен договор. Това разбира се е само проектозакон и до момента на влизането му в сила е възможно да се предвиди и друго разрешение на въпроса.

Съпружеска имуществена общност: с това понятие се обозначават онези имущества, които по силата на закона стават съвместно притежание на съпрузите. Вещите и правата върху вещи, както и паричните влогове, придобити от съпрузите през време на брака в резултат на съвместен принос, принадлежат общо на двамата съпрузи независимо от това, на чие име са придобити. Това е предметният обхват и условията, при които възниква общността - 1. придобилият имуществото да има качеството "съпруг"; 2.придобитото да е вещ, право върху вещ или паричен влог; 3.имуществото да е придобито през време на брака и 4. да е налице съвместен принос за придобиването. Когато в своята съвкупност тези условия са налице ще има и съпружеска имуществена общност.

Качеството съпруг винаги ще е налице, когато има валидно сключен брак, а последното е налице, когато са спазени реда и формата, предвидена от гражданското законодателство. Придобитото преди брака от същите лица не е в режим на общност. Ако лицата са придобили заедно вещ, право върху вещ или паричен влог, но преди да сключат граждански брак, то придобитото ще е в съсобственост и управлението и разпореждането с него ще се урежда по общите правила - по реда на Закона за собствеността или други специални закони. Съпружеската имуществена общност ще възникне за точно определени от закона обекти: Вещи: всички придобити от съпрузите вещи през време на брака са в режим на общност. Няма никакво значение вида на вещите - движими или недвижими. Права върху вещи: тук се отнасят ограничените вещни права - право на ползване, право на строеж и надстрояване и пристрояване. Те също са обща собственост на съпрузите, щом се придобити през време на брака. Парични влогове: независимо на чие име е влогът, щом е открит през време на брака, той се счита за общ на двамата съпрузи.

Тези обекти на собственост трябва да са придобити през време на брака, което е времето от момента на съставяне и подписване на акта за сключен граждански брак от длъжностното лице по гражданското състояние и от съпрузите до прекратяването на брака. Прекратяване ще настъпи в момента на влизане в сила на съдебно решение за унищожаване на брака или развод или при смърт на някой от съпрузите. Най-много практически проблеми поставя въпросът за съвместния принос на съпрузите.

Вещите, правата върху вещи и паричните влогове придобити през време на брака ще бъдат съпружеска собственост само при наличие на съвместен принос. Той е един от основните критерии за разграничение на личното имущество от това на общност. Този съвместен принос може да се изразява във влагането на средства и труд, в грижи за децата и работа в домакинството. Тоест приносът може да се дължи както на пряко материално съдействие за придобиване на имуществото, така и на косвено съдействие чрез грижи за децата. Принос винаги е налице, когато съпругът съобразно с възможностите си допринася за благополучието на семейството. Съвместният принос се предполага до доказване на противното. При прекратяването на съпружеската общност, това е елементът, който се оспорва най-много. Но за да не е един обект в съпружеска имуществена общност трябва да бъде доказана пълната липса на принос от съпруг. При частично оборване на тази презумция може да се стигне само до неравенство в дяловете на съпружеската имуществена общност. Презумцията за равен принос в съпружеската общност може да се оборва по съдебен ред чрез установителен иск. Това може да стане при прекратяване на брака поради развод или унищожаване или по време на брака. Ако това става по време на брака е необходимо съпругът-ищец да докаже своя интерес от подобен иск за всеки конкретен случай - например при фактическа раздяла и разточително поведение на съпруга. Искът, с който се оспорва равният принос в общността може да бъде съединен с иск за по-голям дял от съпружеската имуществена общност.

Освен съпружеска имуществена общност, СК урежда и лични имущества на съпрузите. Вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити преди брака, както и вещите, правата върху вещи и паричните влогове, придобити през време на брака по наследство и по дарение, принадлежат на съпруга, който ги е придобил. Лични са и движимите вещи, придобити от единия съпруг през време на брака, които му служат за обикновено лично ползване или за упражняване на професия. Тоест лично притежание са от една страна онези имущества, при които липсва някои от елементите, необходим за наличие на съпружеска имуществена общност, а от друга страна, това са имуществата, изрично изброени от СК. Основанията за прилагане на принципа за разделност спрямо тези имущества са от една страна характера на имуществото - всичко, което не е вещ, право върху вещ или паричен влог е лично имущество; а от друга страна липсата на съвместен принос на съпрузите към имуществото - така безспорно е при придобитото по наследство или дарение; на трето място основание за индивидуално притежание на имуществото - когато то е предназначено да обслужва лични нужди на съпруга. Обхват на личното имущество: имущества извън от изброените като общи - тук се включва парите, които не се вложени в банков влог, те са лично притежание; лично притежание са ценните книги - акции, облигации, запис на заповед, менителници и т.н. Тук се включват лотарийни билети, фишовете на Спортния тотализатор, както и паричните награди с хазартен елемент. Лични имущества са и вземанията извън паричните влогове - вземания за трудово възнаграждение, пенсия, стипендия, авторски хонорар, застрахователни договори и прочие. В обхвата на личното имущество попадат вещите, правата върху вещи и паричните влогове придобити преди брака. С важно практическо приложение са личните имущества, придобити през време на брака, но по наследство. Няма значение дали се касае за наследяване по закон или по завещание. Ако е завещано нещо и на двамата съпрузи, то те придобиват наследеното в съсобственост, а нейният режим ще се урежда от правилата на Закона за наследството и Закон за собствеността. По сходен начин се уреждат нещата, когато се касае за дарение. Има една друга категория имущество, което е лично - придобитото по реда на Гражданско процесуалния кодекс чрез принудително изпълнение. Към личните имущества спадат и тия, които служат за лично ползване. Кои точно вещи са за обикновено лично ползване е фактически въпрос и зависи от финансовите възможности на съпрузите. В своята практика ВКС посочва, че ако вещта служи не за обикновено, а за луксозно употребление, то тя не е лична, а обща собственост. Безспорно е, че към тази категория спадат вещите за всекидневно употребление - дрехи, обувки, очила, учебни пособия, книги и учебници, часовник и прочие. Към личното имущество спадат и движимите вещи, които служат за упражняване на професия. Професията трябва да се упражнява законно.

Възможно е през време на брака с лични средства на единия съпруг да се закупи вещ, която по силата на императивното правило на СК става съпружеска общност. Такъв механичен критерий, каквото е правилото за общността може да доведе в няко? случа? до явно несправедливо положение. Затова и СК предвижда възможност за трансформация на имуществото. Под трансформация/преобразуване на имущество се разбира онова изключение при придобиване на вещ, права върху вещ или паричен влог през време на брака, по силата на което придобитото не става съпружеска общност, а лично имущество. Така е, тъй като придобиването е изцяло с лично имущество на съпруга. И след трансформацията съвсем логично то отново е лично имущество. Но това е една възможна хипотеза. Възможно е само част от средствата, чрез които се е придобило новото имущество да са лични. Останалите могат да са съпружеска имуществена общност или лично имущество на другия съпруг. В този случай се говори за частично преобразуване и лично притежание на съпруга става съответна част на личното от придобитото имущество, освен ако тази част е незначителна.

Най-важен практически аспект на разграничението на имуществото на лично и съпружеска общност е с оглед управлението и разпореждането му. СК предвижда редица правила в тази насока, като уредбата е оригинална и твърде гъвкава.

Принципът за управление и разпореждане с общи имущества е, че съпрузите имат равни права на владение, ползуване, разпореждане и управление върху общите вещи и права върху вещи. Докато трае бракът, никой от съпрузите не може да се разпорежда с дела, който би получил от общото имущество при прекратяване на имуществената общност, а управлението е предоставено съвместно на двамата съпрузи, като тия действия може да извършва всеки по отделно. Специфична уредба е предвидена относно разпореждането с недвижима вещ или право върху такава вещ - разпореждането с общи недвижими вещи и права върху тях се извършва съвместно от двамата съпрузи. Разпореждане с обща недвижима вещ или право върху такава вещ, извършено от единия съпруг, поражда действие за другия, ако в шестмесечен срок от узнаването той не го оспори по исков ред. Тоест принцип е съвместно извършване на разпоредителни действия. Но това понякога води до излишно усложняване на гражданския оборот. Затова е възможно разпоредително действие да се извърши само от името на единия съпруг, като се презумира че сделката е съвместна. Но на другия съпруг е предоставена възможност да оспори по съдебен ред тази сделка. Това е специфичен вид унищожаема сделка. Срокът, в който може да се иска нейното унищожаване е 6 месеца от узнаване за разпореждането.

Разпореждане с обща движима вещ се извършва съвместно. Но е възможно сделката да не бъде извършена съвместно и последиците са уредени по различен начин, в зависимост дали става въпрос за отчуждаване чрез възмездна или безвъзмездна сделка. Разпореждане чрез възмездна сделка, извършено от единия съпруг без участието на другия, няма сила за този съпруг, ако третото лице е знаело или според обстоятелствата е могло да знае, че липсва съгласието на другия съпруг. Тоест в случая определящо за валидността на сделката е поведението и знанието на третото лице. При безвъзмездно разпореждане с обща движима вещ се прилага правилото, валидно за разпореждане с обща недвижима вещ - тоест, съпругът, кой

Разпореждане с влог се извършва от съпруга, на чието име е открит. Когато действията на разпореждане застрашават интересите на семейството или на другия съпруг, по негово искане съдът може да постанови тези действия да се извършват по общо съгласие на двамата съпрузи.

С личното си имущество всеки от съпрузите може да се разпорежда свободно, без участието на другия съпруг. Няма пречка да се извърши разпореждане и спрямо другия съпруг. Единственото изключение при разпореждане с лично имущество СК предвижда за разпореждане с със семейното жилище. Когато семейното жилище е лична собственост на единия съпруг, той може да се разпорежда с него само със съгласието на другия съпруг. Ако липсва съгласие, разпореждането може да се извърши с разрешение от районния съд само ако се установи, че не е във вреда на децата и семейството. С промените, предвидени в проктозакона за нов Семеен кодекс, тази разпоредба ще отпадне и собственикът на семейното жилище ще се разпорежда с него без съгласието на съпруга несобственик.