Нормално е всеки човек докато е жив да разполага с определено имущество. Под имущество в правната теория се разбира съвкупността от права и задължения, които едно лице притежава. Няма имущество без субект, което означава, че това, което обединява съвкупността от права и задължения е конкретното лице, в чиито патримониум те се намират. Естествен закон е, че човек умира. В резултат на това естествено събитие имуществото на починалото лице остава без титуляр, без субект, който да го обединява. Такова положение е недопустимо - възможно е да съществува субект без имущество, но не и имущество без субект. Наследяването е този термин, който обозначава преминаването на имуществото на едно починало вече физическо лице - наследодател - към други физически или юридически лица - наследници.

Наследяването според Закона за наследството (ЗН) бива: 1. Наследяване по закон и 2. Наследяване по завещание. Наследяването по закон означава, че кръгът на лицата и техните наследствени дялове са уредени от закона. При завещанието кръгът наследници и дяловете им се урежда по волята на наследодателя. Наследяването по закон става в определени от закона наследствени редове, подредени според близостта на родствената връзка на наследодателя с наследниците - например в първи ред наследници по закон са низходящите на наследодателя - неговите деца и по право на заместване неговите внуци и правнуци, а в последния ред - роднините по съребрена линия до шеста степен включително. На наследници по закон от определени редове е гарантиран наследствения дял чрез т.нар. запазена част, независимо от броя и завещаните дялове или имоти на наследниците по завещание. У нас наследяването по закон е по-широко разпространеният начин за наследяване. Завещанията се срещат сравнително по-рядко и то във формата на саморъчното завещание.

Наследяването бива и други два вида - универсално наследствено правоприемство и частно наследствено правоприемство. Универсалното означава, че наследникът получава имуществото изцяло, в цялата му съвкупност, а ако наследниците са повече - в дробна част от него. Например ако наследодателят е оставил две деца и съпруг, всеки от тях ще наследи по 1/3 от имуществото му. Те ще станат съсобственици на полученото имущество, а конкретен материален израз на обектите, които притежават ще получат едва при делбата на наследството. При частното правоприемство нещата изглеждат по различен начин. То възниква, когато наследодателят завещава на своя наследник определен обект от своето имущество (завет) - например къща, намираща се на ул."Солунска" № 27; лек автомобил и прочие. Затова универсалното наследствено правоприемство може да възникне по силата на закона или по завещание - когато наследодател завещае цялото си имущество на своя син или дялова част от него; а частното - само по завещание. Значението на това разграничение е най-вече с оглед начина на преминаване на наследството към правоприемника. При универсалното преминаването става направо от праводателя-наследодател, а при частното чрез наследника по закон, спрямо когото заветникът е особен кредитор.

Наследство - това е съвкупността от права и задължения на наследодателя, които преминават към неговите наследници. Нарича се още наследствена маса или наследствено имущество. То не съвпада изцяло с имуществото на починалото лице, защото от него отпадат строго личните и неимуществени права на наследодателя, които се погасяват с факта на смъртта.

В състава на наследството влизат на първо място имуществените права на наследодателя - правото му на собственост, облигационните права, които има по сключени приживе договори - наем, рента, вземане за цената от договор за покупко-продажба и прочие. Към тази маса се включват и претенциите му от непозволено увреждане, правото да се иска разваляне на двустранен договор и др. В наследствената маса влизат и някои лични и неимуществени права, които не се погасяват със смъртта на наследодателя - например някои от авторските права, правата върху публикуване и разпространение на авторско произведение; членствените правоотношения в търговски дружества и кооперации, вкл.в ЖСК.

Освен правата в наследствената маса се включват и задълженията на наследодателя. Наследниците, които приемат наследството отговарят за неговите задължения, тежести и т.н., включително задължения към държавата, към трети лица по договори за заем или банкови кредити, задължения произтичащи от непозволено увреждане. За тези задължения наследниците отговарят съобразно размера на наследствените си дялове. Когато наследник приеме наследството, той отговаря за цялото задължение на наследодателя, независимо ат актива на наследството. За да се предпази от приемането на наследство с повече задължения, отколкото има в актива на имуществото, наследникът може да го приеме по опис. В този случай, наследникът ще отговаря за задълженията на наследодателя до размера на приетото имущество.

Не всички имуществени права и задължения на наследодателя преминават по наследство. Някои от тях не могат да бъдат предмет на наследствено правоприемство - например учреденото право на ползване на недвижим имот се погасява със смъртта на наследодателя и не преминава по наследство. Правата и задълженията, които произтичат от договори, сключени с оглед личността на наследодателя също не преминават по наследство - прекратява се трудовото му правоотношение, задължения по граждански договори, в които личността на наследодателя е основен елемент, прекратяват се и правата и задълженията за издръжка и осигурителните права. Откриване на наследството - с това понятие се обозначава онзи разграничителен момент, от който имуществото на наследодателя преминава към неговите наследници. Наследникът трябва да приеме наследството, а това може да стане в един по-късен момент от настъпването на смъртта. При това положение за известен период от време, имуществото ще остане без титуляр. Затова приемането на наследството действа с обратна сила - от момента на смъртта, а не от момента на приемането.

Откриването на наследството става в момента на смъртта по последното местожителство на наследодателя. Моментът на смъртта се определя по медицински критерии и се записва в акта за смърт. Последното местожителство отговаря на новото понятие от Закона за гражданската регистрация - постоянен адрес. Това е териториалната връзка на лицето с определено населено място, където то се води в регистрите на населението. Това може да е различно място от мястото на смъртта и различно от местоживеенето на наследодателя. Времето и мястото на откриване на наследството имат много важно практическо значение, защото към този момент се определя кои са наследниците, в каква част наследяват, какво се включва в наследствената маса. Този момент определя и законът, според който ще се определи кръгът на наследниците - този, който е в сила при откриване на наследството.

Когато няколко лица, които взаимно могат да се наследяват, са починали и не може да се установи последователността, в която е настъпила смъртта за всеки от тях, счита се, че по-възрастният е починал преди по-младият.

Наследник - с това понятие се обозначава лицето, което е способно да наследява. Принципът е, че всяко правоспособно физическо лице може да наследява, а правоспособността като юридическо качество възниква от момента на раждането и съществува до момента на смъртта. От принципът съществуват обаче отклонения. Първото е свързано с въведената от закона фикция, според която могат да наследяват и лицата, които са били заченати към момента на откриване на наследството. Но заченатите ще могат да наследят само ако са родени живи и жизнеспособни. Детето се смята за родено живо, ако след отделяне от майката е дишало и е поело въздух с белите дробове. Жизнеспособно е детето, което разполага с необходимите за живот органи, които са достатъчно развити, за да живее вън от утробата на майката.щом детето е родено живо, жизнеспособността му се предполага до доказване на противното.

Важен е въпросът относно способността на юридическите лица да наследяват. Те могат да бъдат наследници, но само по завещание. Така е защото наследяването по закон е свързано само с родствена връзка или брак, а юридическите лица не могат да имат такива отношения. За да наследи по завещание едно ЮЛ, то трябва да е създадено по предвидения от законите ред и да съществува към момента на откриване на наследството. Изключение прави фондацията като ЮЛ, която може да се създаде със самия завещателен акт.

Другото отклонение от правилото, че всяко правоспособно физическо лице може да наследява е случаят, когато поради тежко провинение към наследодателя или към неговите близки, лицето изгубва качеството наследник. Той става недостоен, което е единствената хипотеза на лишаване от наследство. Провиненията на недостойния са изчерпателно изброени от ЗН и други освен тях не могат да бъдат основание за лишаване от наследство. Недостоен е, който умишлено е убил или се е опитал да убие наследодателя, неговия съпруг или негово дете, както и съучастникът в тия престъпления; който е набедил наследодателя в престъпление; който е склонил или възпрепятствувал наследодателя чрез насилие или измама да направи, да измени или отмени завещанието или който е унищожил, скрил или поправил негово завещание или съзнателно си е служил с неистинско завещание. За да е недостойно едно лице не просто трябва да извърши тези провинения, но те да бъдат установени по надлежния ред, което означава, че конкретните престъпни прояви трябва да бъдат отразени във влязла в сила присъда по наказателно дело. Решението на съда, с което се констатира недостойнството, има обратно действие по отношение на наследника и на трети лица, които се придобили права от него. Така например, ако недостойният е приел вече наследството и след това има влязла в сила присъда, която прави наследника недостоен, всички придобити наследствени права от него стават неправомерно придобити и подлежат на връщане. Същото важи и за прехвърлено на трето лице право, придобито по наследство от недостойния. Трето лице ще трябва да върне на останалите наследници придобитото право, защото то се явява придобито от нелегитимен праводател, макар в момента на придобиването наследникът да не е бил недостоен. Правилото , че с отпадане правата на праводателя, отпада и правото на правопиемника тук важи с пълна сила. Отношенията между недостойния и трето лице ще се уредят по правилата на регреса или неоснователното обогатяване.

Недостойнството има автоматично действие. Но наследодателят може да опрости провинилия се наследник. В този случай недостойнството отпада. За да бъде премахнато недостойнството обаче се изисква изричното признание на наследодателя, че провинилият се е достоен да наследява. Това признание трябва да се извърши с нотариално заверен акт или чрез завещание. Ако в завещание недостойният е упоменат, но без изрично да е опростен и завещанието е направено при знание на наследодателя за недостойнството, недостойният ще наследи само в рамките на завещанието, но не й по закон. Но ако наследодателят при написване на завещанието не е знаел за недостойнството, недостойният не може да наследи и това, което му е завещано.