Както стана въпрос, наследяването според ЗН бива два вида - по закон и завещание. И в двата случая наследяването е в съответствие със закона, но при завещанието кръгът на наследниците и техните дялове се определя по волята на наследодателя. Въпреки волята на наследодателя не могат да бъдат изключени от кръга на наследниците определени от закона наследствени редове, които законът защитава чрез така наречената запазена част на наследниците.

Наследниците по закон са разделени от ЗН в четири реда. Те са наследници по закон, защото се намират в родствена връзка с наследодателя. Критерият за подреждане на наследствените редове е близостта на родствената връзка - по близките роднини изключват по далечните, родните по права линия изключват роднините по съребрена линия. Всички наследници, изброени в редовете са наследници по закон. Но не всички се призовават към наследяване. С откриване на наследството се призовават наследниците от първи ред, ако няма такива от втори, когато няма от втори ред - призова се трети ред, а ако и там няма наследници всичко остава за преживелия съпруг. Ако и такъв няма - имуществото се разпределя между роднините по съребрена линия, като по-близкият родственик изключва по-далечният. Ако и такива роднини наследодателят няма, имуществото му преминава към държавата. Съпругът на наследодателя не е отделен наследствен ред. Съпругът наследява заедно с призованият да наследява ред. Преживелият съпруг изключва наследствените права на роднините по съребрена линия до шеста степен включително.

Редовете за наследяване са посочени изчерпателно от закона. Извън тях други лица не могат да бъдат наследници по закон. Редът за призоваването им следва редът на тяхното посочване от закона. Този ред е императивен и не може да се прескача. Независимо от броя на наследниците от един призован към наследяване ред, всички те имат еднакво право да наследяват.

В първия ред като наследници по закон влизат децата, респективно другите низходящи на наследодателя - внуци и правнуци. За деца на наследодателя се считат и осиновените от него, без значение вида на осиновяването - пълно или непълно. Извънбрачните деца ако са със установен от наследодателя произход също са в кръга на наследниците от този ред. Законът не прави разлика в наследствените права на брачните и извънбрачните деца, както и в осиновените и рождените. Няма значение и полът на децата, нито последователността на брака на наследодателя, от който те са родени. Не наследяват обаче заварените и доведените деца, освен ако не са осиновени от наследодателя. В противен случай те наследяват само рождения си родител. Ако наследодателят няма живи деца, но има низходящи от тях - тоест внуци и правнуци - те го наследяват по право на заместване. Например ако единственият син на наследодателя е починал преди него, ще го наследят внуците му, а няма да се премине към следващ ред на наследяване.

Към втори ред се преминава, когато наследодателят няма деца. В него са включени роднини по права възходяща линия - родителите на наследодателя или онзи от тях, който е жив. Във втори ред няма наследяване по право на заместване. Наследяват единствено родителите и ако те не са живи се преминава към следващият, трети ред.

Третият ред сочи като наследници по закон братята и сестрите на починалия и по право на заместване техни низходящи, както и роднините по права възходяща линия до втора и по-горна степен. Наследяват само рождените братя или сестри или осиновените и то при пълно осиновяване. Братята или сестрите които са роднини по между си по непълно осиновяване не са наследници един на друг. Осиновеният по непълно осиновяване ще наследи роднините си по произход. Не наследяват и заварените и доведените деца, защото те не са братя и сестри. Наследяват обаче и еднокръвните и едноутробните деца - тоест братята и сестрите на наследодателя от една майка и различни бащи или от един баща и различни майки. Ако наследодателят няма такива наследници и не е оставил съпруг, се призовават към наследяване лицата от четвърти ред.

Четвъртият наследствен ред включва роднините на наследодателя по съребрена линия до шеста степен включително. По-близкият по степен и низходящият на по-близък по степен изключва наследяването на по-далечния родственик. Това е нов наследствен ред, създаден с измененията на ЗН от 1992 г. При това положение право да наследят имат наследниците от четвърти ред за наследства открити след влизане на разпоредбата в сила. Промяната няма обратно действие и не преурежда заварените случаи.

Досега само беше споменат съпругът на наследодателя. Съпругът не е включен в нито един от наследствените редове. Така е, защото неговата връзка с наследодателя не се основава на произход, а на брак. Затова преживелият съпруг винаги наследява едновременно с призованият да наследява ред. За да наследи преживелият съпруг е необходимо да има валидно сключен брак (фактическо съжителство е недостатъчно) и бракът към откриване на наследството да не е прекратен. Ако към този момент съпрузите са в процес по развод, но няма влязло в сила съдебно решение, преживелият съпруг ще наследи. Наследниците от реда, призован към наследяване могат да продължат бракоразводният процес и да искат отстраняване на преживелия съпруг от наследството, но само при наличието на определени предпоставки - преживелият съпруг да е ответник по делото, разводът да е поискан от наследодателя на основание дълбоко и непоправимо разстройство на брака по вина на преживелия съпруг. Ако разводът е по взаимно съгласие или съпрузите са постигнали споразумение за непроизнасяне на съда по въпроса за вината или наследодателят е бил ответник по бракоразводното дело, продължаване на бракоразводния процес от наследниците ще бъде недопустим. Когато се говори за наследствените права на преживелия съпруг трябва да се уточни, че съпругът наследява наравно с призованите към наследяване наследници по закон, но смъртта на съпруга е прекратила брака и съпружеската имуществена общност. Преживелият съпруг има право да получи половината от общността и да наследи съпруга в останалата част на общото и личното имущество на наследодателя. Но правото на половината от съпружеската имуществена общност на преживелия съпруг не се основава на наследственото правоприемство, а е последица от прекратяването на брачната връзка.

Наследяване по право на заместване - под това понятие се разбира правото на наследника да заеме мястото и встъпи в степента и правата на своя наследодател и да получи частта, която би се паднала на последния, ако той беше жив в момента на откриване на наследството на неговия наследодател или ако беше жив в момента на откриване на неговия наследодател или ако беше достоен да наследява. Тоест по право на заместване децата на починал или недостоен наследник го заместват и получават наследството, което той би получил, ако беше жив или достоен. Правото на заместване е самостоятелно право на лицето. Низходящият, който завества своя възходящ, не упражнява едно право на последния, а е наследник на свое собствено основание, именно позовавайки се правото на заместване. Именно защото наследява на свое основание, низходящият може да се е отказало от наследството на своя възходящ, когото замества, но да приеме да наследи по право на заместване. Например след смъртта на своя баща синът може да се откаже от наследството, което му се полага, но по-късно по право на заместване да приеме да наследи своя дядо.

По принцип право на заместване има спрямо починали лица. Но е възможно да бъде заместено и живо лице - когато то е недостойно. При недостойнството недостойният се замества от своите низходящи.

Наследяването по право на заместване не е допустимо във всички случаи. Наследяване по право на заместване имат всички призовани към наследяване от първи ред - низходящи на наследодателя. В тази насока няма ограничение в степените, в които е допустимо заместване - когато наследодателят няма живи деца, по право на заместване ще го наследят децата на неговите деца - внуците, правнуците и прочие. За деца се смятат и родените извън брака, но с установен произход, както и осиновените при пълно осиновяване. При тях също е възможно наследяване по заместване. Но наследяване по право на заместване е недопустимо за осиновени при непълно осиновяване. Наследяването по право на заместване е недопустимо и при наследниците от втори ред - родители на наследодателя, същото важи и за наследниците от трети ред - възходящи от втора и по-горна степен - дядо, баба, прабаба, прадядо и т.н. Но се допуска наследяване по право на заместване и по съребрена линия - при наследниците от трети ред - братя и сестри могат да бъдат заместени, но само от своите деца или внуци. Във всички останали случаи заместването не се допуска и е валидно правилото, че по-близкият по степен изключва по-далечния. То е абсолютно недопустимо при наследниците по съребрена линия от трета до шеста степен включително.

Когато има един наследник от ред, призован да наследи и няма преживял съпруг, този наследник наследява цялото имущество на наследодателя. но това е много рядка хипотеза, обикновено има повече наследници, които се призовават към наследяване. Затова ЗН предвижда размера на наследствените дялове, които трябва да получи всеки от наследниците. Наследниците от първи ред - децата на наследодателя и техните низходящи по право на заместване - наследяват в равни части. Това означава, че ако наследодателят е оставил три деца, то и трите ще имат равна част от наследството, без значение пола, възрастта или брачен и извънбрачен произход. Същото важи и за осиновените, без значение типа на осиновяването. В посочения пример трите деца ще имат право по 1/3 от наследството. Ако обаче наследява и преживял съпруг, то той също има право на наследствен дял, равен на частта на всяко дете. Това означава, че ако наследодателят е оставил три деца и преживял съпруг, всеки от тях има право на 1/4 от наследството. Ако някое от трите деца е починало или е недостойно но има двама низходящи, те ще го заместят и ще наследят неговата 1/4, тоест всеки от тях ще наследи по 1/8 от цялото наследство. Отново трябва да се направи уточнение, че съпругът получава половината от имуществената общност и наследява дял, равен на дела на всяко дете.

При липса на наследници от първи ред, наследява втори ред - родители/ осиновители. Не получават по равна част от него, а ако единият от тях е починал или недостоен, цялото наследство преминава върху този, който е жив. Когато наследяват двамата родители, те имат право на 1/2 от имуществото.

Когато починалият е оставил само възходящи от втора и по-горна степен, те наследяват по равни части. Ако същите са от различна степен, наследството ще получи най-близкият от тях по степен, като не се прави разлика дали родството е бащина или по майчина линия. Тоест ако наследодателят е оставил за наследници баба по майчина линия и дядо по бащина, те наследяват по равни части. Но тъй като тук наследяването по право на заместване е недопустимо, а и по-близкият по степен изключва по-далечният, ако наследодателят е оставил дядо и баба по майчина линия и прадядо по бащина, последният няма да го наследи и цялото имущество ще остане за бабата и дядото.

Когато наследници от трети ред са само братя и сестри и техни низходящи до втора степен по право на заместване, те наследяват равни части. Така ако наследодателят е оставил брат и сестра му е починала и е оставила две деца, наследственият дял на братът ще бъде 1/2 от наследството, а децата на починалата сестра ще разделят полагащият й се дял и ще имат по 1/4 от наследствената маса. Когато починалият е оставил братя и сестри, заедно с възходящи, първите ще получат 2/3 от наследството, а възходящите 1/3 от него.

Дяловете на братята и сестрите не винаги са еднакви, а се определят в зависимост от това, дали са еднородни (произхождащи от един баща и една майка), еднокръвни ( от един баща и различна майка) или едноутробни (произхождащи от една майка и различен баща). Правилото е, че еднокръвните и едноутробните братя и сестри получават половината от това, което получават родните, еднородни братя и сестри. Така например, ако наследодателят е оставил като наследник еднородна сестра и едноутробен брат, сестрата ще получи 2/3 от наследството, а братът - 1/3.

Когато заедно с братята и сестрите или с възходящи наследява и преживелия съпруг, неговият дял от наследството зависи от продължителността на брака. Ако до откриване на наследството съпрузите нямат 10 години брак, преживелият съпруг ще наследи половината от имуществото, а ако 10 години от сключването на брака са изминали, тогава ще наследи 2/3 от него. Но когато преживелият съпруг наследява с братя и сестри съвместно с възходящи и 10-те години не са минали, съпругът ще наследи 1/3 имуществото, а след 10 години брак - половината от него. Ако няма други наследници от първи, втори или трети ред, преживелият съпруг наследява всичко. Той не наследява едновременно с роднините по съребрена линия до шеста степен включително, а ги изключва от кръга на наследниците.