Разводът е основание за прекратяване на брачната връзка. Прекратяването на това основание може да стане само по съдебен ред. Компетентен да постанови развод е районният съд по местожителството на ответника. В действащото българско право разводът се определя като съдебно прекратяване на брака приживе на двамата съпрузи въз основа на настъпили след сключването му обстоятелства. За да е допустим един развод, трябва да са налице предвидени от СК основания. Основанията за развод са установените от закона обстоятелства, въз основа на които съдът прекратява брака. По сега действащото българско право те са две - дълбоко непоправимо разстройство на брака и взаимно съгласие на съпрузите. Това са относителни основания за развод - за всеки конкретен случай е необходима преценка на съда за наличието на основание за развод. Сега действащото българското семейно право не познава абсолютни основания за развод, при наличието на който съдът няма право на преценка, а задължително трябва да постанови развод. Погрешно се е наложило в обществото, че ако съпрузите живеят дълго разделени, бракът се разваля по право – такава постановка в закона не съществува.
На 01.10.2009 г. влезе в сила нов Семеен кодекс, които отмени дотогава действащият кодекс от 1985 година. Основните въпроси обаче, касаещи развода по исков ред обаче останаха без съществени изменения.
Развод поради разстройство на брака. Всеки от съпрузите може да иска развод, когато бракът е дълбоко и непоправимо разстроен. Понятието "дълбоко и непоправимо разстройство на брака" не е дефинирано от закона. То е събирателно понятие и за всеки конкретен случай трябва да се напълни със съдържание. Представлява отрицателно състояние на брачната връзка. Върховният съд го определя като състояние, при което формално съществуващата брачна връзка окончателно е опразнена от нейното дължимо според морала и закона необходимо вътрешно съдържание. Понятието за дълбоко и непоправимо разстройство на брака е правно и преценката на съда дали дадено състояние на брачния живот може да се окачестви като дълбоко и непоправимо разстройство е правен въпрос. Този правен въпрос се решава въз основа на фактически констатации, в които съдът намира основание за постановяване на развод. И тъй като съдът не е докрай свободен в своята преценка съществуват редица Постановления на ВС за еднакво прилагане на закона. Дълбоко разстройство на брака е налице, когато е разкъсана общността между съпрузите, липсва взаимна любов, доверие и уважение между тях, липсва взаимопомощ и другарски отношения;състояние, при което брачната връзка е само формална, без необходимото вътрешно съдържание, съответстващо на морала и на закона. Важна особеност на това състояние е, че то е обективно състояние. То е обективна липса на дължимото съдържание на брачната връзка. Съдът трябва да се убеди в наличието на това обективно състояние и че то не се дължи само на субективното отношение на съпрузите. Бракоразводният иск не може да бъде уважен само на основание изявленията и оценките на самите съпрузи, че бракът им е дълбоко и непоправимо разстроен. Изявленията и признанията на съпрузите в това отношение се преценяват на общо основание с оглед всички обстоятелства по делото и подлежат на доказване.
Важен елемент при установяване на дълбокото и непоправимо разстройство на брака е въпросът за вината. Вината е наказателно правно понятие. Определя се като психическо отношение на дееца към извършеното от него деяние и неговите последици. Значението й за семейното право и в частност при решаване на проблема за развода е въпрос на законодателно решение, относно това трябва ли задължително разводът да се свърже с вина на съпруг. Новият Семеен кодекс промени трактовката за вината, като предвиди, че съдът задължително ще се произнесе по въпроса кой от съпрузите е виновен за разтрогването на брака само, ако има изрично искане за това от някоя от страните. Ако никоя от страните не е направила подобно искане, съдът няма да изследва този въпрос.
При всички случай обаче, страната, която предяви иск за развод поради дълбокото и непоправимо разстройство на брака трябва да докаже пред съда, че бракът наистина е разстроен и последиците от това разстройство не могат да бъдат заличени.