При разтрогването на брачната връзка за съпрузите настъпват редица последици с личен и имуществен характер. Разводът влече и правни последици относно отношенията между родители и деца. Някои от последиците настъпват автоматично с факта на прекратяване на брака - напр.прекратяването на съпружеската имуществена общност или отпадане на наследяването между съпрузите, а за настъпването на други е необходимо съответно искане от страна на заинтересования съпруг и съответно съдебно решение за това - напр. отмяна на дарение. Процесуалното право предвижда възможност на предявяване на редица искове с материални искания, които се разглеждат заедно с предявения брачен иск.
Последици на развода с личен характер. В следствие на развода отпадат всички лични отношения между съпрузите - те не си дължат повече взаимно уважение и вярност, не са задължени да осигуряват благополучието на семейството и прочие. Важна последица от личен характер е промяната в гражданското състояние на лицата - от женени/омъжени лицата се превръщат в разведени. Това, че е прекратена брачната им връзка води до възможността бившите съпрузи да сключат друг брак. Те могат да се обвържат с брачен съюз с всяко друго лице от противоположния пол включително и с бившия съпруг. Друга важна неимуществена последица от прекратяването на брака е свързана с фамилното име. Тази последица ще настъпи само, ако при сключването на брака съпругът е приел фамилното име на другия съпруг или го е добавил към своето фамилно име. Принципът е, че след развода съпругът престава да носи фамилното име на брачния партньор и връща старото си фамилно име. Съществува и възможност съпругът да продължи да носи фамилното име и след развода, но условие за това е другият съпруг да се съгласи на това. Ако липсва съгласие на съпруга, фамилното име може да продължи да се носи, ако е предявен иск и съдът постанови това в съдебното си решение. Съдът ще постанови подобно решение при условие, че съпругът е станал известен в обществото с фамилното име на другия съпруг.
Имуществени последици от развода. Имуществени последици от развода са тези, които имат материално, икономическо съдържание. Те се отразяват върху имуществената сфера на бившите съпрузи. Посочени са от СК и се свеждат до: отпадане на наследствените права между съпрузите и разпорежданията в случай на смърт; отмяна на даренията; ползването на семейното жилище.
Отпадането на наследствените права става от момента на влизане на решението за допускане на развода в сила. Бившите съпрузи от този момент на са вече законни наследници един на друг. Отпадат и разпорежданията в случай на смърт - завещанията и заветите. Завещание на единия съпруг в полза на другия след развода не поражда действие. Ако някой от бившите съпрузи желае въпреки развода да завещае дял от имуществото си на другия съпруг трябва да изготви ново завещание. Но в случая бившият съпруг ще се третира като трето лице без право на запазена част и съответно завещание или в изготвеното завещание изрично да е предвидено, че завещатеното разпореждане ще има действие и след развод.
Възможно е да има предявен иск за развод и по време на висящото бракоразводно производство ищецът да почине. При това положение все още няма влязло в сила съдебно решение и съпругът ответник ще бъде законен наследник на починалия ищец. Възможно е също отношенията между съпрузи да се намират в такова състояние, при което наследяването да противоречи на справедливостта и морала. Затова СК предвижда възможност за продължаване на делото от наследниците на ищеца. Иск могат да поддържат само наследниците от реда, призован към наследяване. Не могат да поддържат иск за развод наследниците от четвърти ред, тъй като според Закона за наследството при наличието на жив съпруг, те не могат да бъдат призовани към наследяване. При това положение брачният иск за развод се трансформира в установителен иск, в резултат на който съдът ще прекрати брака и ще лиши бившия съпруг от наследствени права. За да се осъществи това е необходимо дълбокото и непоправимо разстройство на брака да е по вина на съпруга, а починалият да е поискал приживе произнасянето на съда по въпроса за вината.
Друга последица от имуществен характер е отмяната на даренията. Даренията, направени във връзка или по време на брака на съпруг могат да бъдат отменени след развода в случите, посочени в закона или ако отмяната е предвидена в договора за дарение или в брачния договор.
На отмяна подлежат не всички дарения, а само тия които са на значителна стойност, направени са по време на брака или във връзка с него от единия на другия съпруг или от близки на единия - на другия съпруг. Важно е отмяната да не е в противоречие в установените правила на морала. "Близки"не дефинирано като понятие и сочи широк кръг от оправомощени да поискат отмяната лица. Ако дарението е направено от няколко близки съвместно, всеки от тях може да иска отмяна за своята част. Друго понятие, което не е определено от закона е "дарение на значителна стойност". Отново ще трябва да се прави конкретна фактическа преценка - лек автомобил, бижута, недвижим имот и прочие. Въпрос на преценка е и моралната допустимост на отмяната. Критериите отново ще са в справедливостта и нравствените оценки.
Последици, свързани с ползването на семейното жилище. Когато от брака има ненавършили пълнолетие деца, съдът ще се произнесе служебно по въпроса за ползване на семейното жилище. Когато обаче от брака няма непълнолетни деца съдът трябва да бъде изрично сезиран от заинтересованата страна. Когато става въпрос за жилище, което в режим на съпружеска имуществена общност, принципът е, че съдът предоставя ползуването на семейното жилище на единия от съпрузите, когато то не може да се ползува поотделно от двамата, като взема пред вид интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Тоест, ако е възможно съдът ще раздели жилището. За да е възможно това, трябва да са налице всички изисквания на гражданското законодателство относно разделянето на недвижим имот. Ако тези условия не са налице - съдът ще го предостави на единия съпруг като се води от критериите на СК - интересите на децата, вината, здравословното състояние и други обстоятелства. Редът на критериите, с които съдът трябва да се съобрази не е задължителен, те не са и изчерпателно изброени - във всяка конкретна фактическа ситуация е възможно да е налице обстоятелство, което да наложи предоставяне на семейното жилище за ползване от единия съпруг. При всички случаи обаче интересите на децата трябва да бъдат защитени - това следва и от общите принципи на семейното право за закрила на децата. Правилата за семейното жилище, посочени от Семейния кодекс обаче са приложими само дотолкова, доколкото те не са уредени от брачния договор, като последният има предимство в отношенията между съпрузите.
Семейният кодекс предвижда и още една специфична хипотеза, която отива твърде далече в защита, която са дава на децата. Според СК, когато от брака има ненавършили пълнолетие деца и семейното жилище е собственост на близки на единия съпруг, съдът може да го предостави на другия съпруг, комуто е предоставено упражняването на родителските права, за срок до една година. Това означава, че лично жилище на трето лице, близък на съпруг (близък е родител, баба , дядо, чичо и прочие), което е било през време на брака семейно жилище ще бъде предоставено за ползване на съпруга, който упражнява родителските права. Тази хипотеза има известна логика, защото защитава интересите на непълнолетните деца, но от друга страна твърде много засяга имуществената сфера на едно трето лице и нейното място в семейното ни право е неоправдано. Новият Семейнеен кодекс предвижда също така, че когато е предоставено ползването на жилището, собственост на трето лице, се счита че собственикът и ползвателят са в наемни договорни отношения - и това е далеч по удачен начин за уреждане на отношенията.
Важно е да се подчертае, че независимо по коя от специалните хипотези е предоставено ползването на лично жилище на съпруг, ползването ще се прекрати със сключването на нов брак.