Прекратяването на брака на всички предвидени от Семейния кодекс /СК/ основания, с изключение на случаите на смърт на съпруг, става по съдебен ред. Бракът като юридическа връзка може да се разтрогне приживе от съпрузите единствено чрез съдебно решение. Гражданско процесуалният кодекс  /ГПК/ предвижда няколко вида брачни искове, обединени под общото наименование исков брачен процес, сред които искове най-приложим на практика и разпространен е искът за развод, както и урежда процедурата за развод по взаимно съгласие.
От 01.03.2008 г. влезе в сила нов Гражданско процесуален кодекс, който измени досегашния процесуален ред за прекратяване на брака и въведе някой съществени нови моменти.
Исков брачен процес. Съдебната процедура в исковото производство въобще започва с подаване на искова молба в съответния компетентен съд. Компетентен да разглежда брачните искове е винаги районният съд по местожителството на ответника.
Исковата молба по иск за развод се предявява от единия срещу другия съпруг и те стават страни в процеса. Всеки един от съпрузите може да бъде представляван от адвокат в процеса.
Исковата молба трябва да бъде написана на български език и да съдържа определени от закона реквизити - името на съда, името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, името и адреса на ищеца и ответника, на техните законни представители или пълномощници, ако имат такива, както и на единния граждански номер на ищеца. Много е важно да се направи изложение на обстоятелствата, на които се основава искът. След като се изложат обстоятелствата, на които се основа искането, трябва да се посочи и самото искане - дали се иска развод поради разстройство на брака, унищожаване на брака или друго. Трябва да се посочат и доказателствата, на които искането се опира. Исковата молба трябва да бъде подписана от ищеца.
Към молбата задължително се прилагат всички писмени доказателства, с който страната разполага, в противен случай ще загуби правото си да ги предяви по-късно. Прилага се пълномощно, ако ищецът ще се представлява от адвокат - пълномощното за водене на брачен иск трябва да е изрично, тоест да посочва вида на иска, който пълномощникът е упълномощен да води. Задължително към молбата се прилага и препис от нея за ответника и разписка за платена държавна такса.
Исковата молба се завежда в съответната канцелария на съда.  Ако исковата молба не отговаря на изискванията, на ищеца се праща съобщение да отстрани в срок допуснатите нередовности. Ако ищецът не отстрани в срока нередовностите, исковата молба заедно с приложенията му се връща. Ако и след първоначалното отстраняване на нередностите има нови, се процедира по същия начин. Когато съдията установи, че исковата молба е редовна той изпраща препис от молбата на ответника и да му указва да даде в едномесечен срок своя писмен отговор на исковата молба. След изтичане на срока за писмен отговор, съдът насрочва съдебно заседание. За него се изпращат призовки на ищеца и на ответника, като за ответника се изпращат и преписи от исковата молба и копие от доказателствата.
Брачният процес има особености като исково производство. Най-напред трябва да се отбележи, че всички брачни искове могат да се съединяват помежду си.
Съединяване на искове има не само, когато се съединяват за общо разглеждане два или повече брачни иска от различен вид (например иск за развод с иск за унищожаване на брака). Съединяване на брачни искове има и когато ищецът в исковата молба се позовава на множество факти и обстоятелства, които са причина за дълбоко и непоправимо разстройство на брака, като всяко едно от тези обстоятелство само по себе си е основание за отделен брачен иск за развод. И ако при другите искови производства съединяването на исковете е възможност, то при брачните искове от един вид е задължително, е необходимо. Тази необходимост е въплътена в правилото, предвидено в ГПК, че при развод ищецът трябва да предяви всички основания за дълбокото и непоправимо разстройство на брака. Непосочени основания, не могат да послужат като основание за предявяване на нов иск за развод. Напрактика това означава, че исковете за развод или унищожаване, които са могли да бъдат предявени от ищеца или от ответника, защото са им били известни основанията за тяхното предявяване и въпреки това, те не са били предявени, се погасяват. На тези основания нов иск за развод или унищожаване не може да се предяви. Исковете за съществуването или несъществуването на брачната връзка обаче не се погасяват -те могат винаги да бъдат предявени.
Друга важна особеност на брачните искове е, че с тях задължително се предявяват изчерпателно изброена от ГПК група от небрачни искове. Задължително се предявяват и разглеждат исковете за упражняване на родителските права над родените от брака деца, личните отношения и издръжката на децата, ползуването на семейното жилище, за издръжката между съпрузите и фамилното име. В исковата молба трябва да се отправи искане до съда да се произнесе по всеки един от тези въпроси. Ако ответникът има свои претенции или искания, също трябва да направи искане от съда и то в сроковете за отговор на исковата молба, в противен случай губи правто си да предяви този иск по късно. Има и друга група такива, чието предявяване в брачния процес е само възможност и зависи от преценката на страните. Не е задължително, но биха могли да се съединяват с иска за развод или унищожаване искове за по-голям дял от съпружеската общност, отмяна на дарения, издръжка от бивш съпруг.
Брачният процес преминава по определени от закона ред и процедура. За началото на процеса исковата молба се изпраща за отговор на ответника, които има възможност в едно месечен срок от получаване на съобщението с преписа от исковата молба да даде своя писмен отговор. След изтичането на срока на отговор, независимо дали такъв е постъпил или не от ответника, съдът изпращат призовки на страните с отбелязана дата и час на делото. Отговорът на исковата молба съдържа всички предвидени от закона реквизити, които като цяло повтарят изискванията, въведени за съдържанието на исковата молба.
Делото за разглеждане по същество на иска за развод много рядко минава в едно заседание. Обикновено страните искат многократно отлагания, тъй като най-големи затруднения има не в изясняване на обстоятелствата, водещи до дълбоко и непоправимо разстройство на брака, а в отношенията на страните по уреждане на имуществените последици от развода, родителските права над родените от брака деца, издръжката, ползването на семейното жилище. И тъй като са съединени множество искове и съдът трябва да се произнесе по всеки от тях при допускането на развода, минава сравнително дълъг период до влизане в сила на съдебно решение.
Когато от брака има родени деца, задължително по делото се изготвя становище от Агенция за социално подпомагане, отдел „Закрила на детето” по местоживеене на децата. Ако детето е навършило 10 години, то се изслушва лично от състава на съда.
Решението, с което се постановява разводът влиза в сила, в случай че недоволната от него страна не го обжалва в двуседмичен срок от връчване на уведомлението, че решението е изготвено. Ако в този срок постъпи жалба срещу решението, то не влиза в сила в обжалваната част и следва новото му разглеждане пред по-горната, въззивна инстанция.
С влизане в сила на съдебното решение за развод, бракът се прекратява. Решението на съда има конститутивно действие по отношение на брака - прекратява юридическата връзка между съпрузите. Но съдебното решение съдържа и произнасяне по останалите, съединени с брачния иск искове - за дяловете от имуществена общност, издръжка и прочие. Спрямо тия искове съдебното решение има сила на пресъдено нещо и изпълнителна сила, което означава, че при липса на доброволно изпълнение на постановеното в решението, заинтересованата страна може да пристъпи към принудително изпълнение чрез съдия изпълнител.
По различен ред преминава разводът по взаимно съгласие. Той не се осъществява по реда на исковото производство, а по реда на охранителното. То не е исково, а охранително производство, защото по същество няма правен спор между страните. За тях разводът е желан и те се постигнали съгласие по неговите последици. И тъй като е охранително производство, то минава по-бързо по съдебната процедура и е един по-цивилизован начин за уреждане на отношенията между съпрузите при развод.
Искането за развод по взаимно съгласие започва с молба. За разлика от исковото производство по развод, молбата не е искова, а молба от двамата съпрузи. В производството няма ищци и ответници - и двамата съпрузи са молители, следователно няма и отговор на искова молба и не се спазва посочения по-горе едномесечен срок. В това производство съпрузите участват задължително лично. Компетентен да разгледа молбата е районният съд по местожителството на молителя - ако съпрузите са с различно местожителство, по местожителството на един от тях.
Молбата трябва да отговаря на същите изисквания като при исковата молба, да бъде написана на български език и подписана от съпрузите. Ако молбата е редовна и допустима, председателят на състава на съда призовава страните на заседание.  Принципът е, че и двамата трябва да се явят лично и от него няма отклонения. Отсъствието на някои от молителите означава, че той не поддържа иска и неговото разглеждане от състав на съда е безпредметно.
Ако пред съда, страните поддържат молбата си за развод, председателят на състава на съда съда удостоверява това в протокола и дава ход на съдебното заседание по събиране на доказателства. На съдебното заседание се проверяват условията по СК за допускане на развода - дали е налице сериозно и непоколебимо взаимно съгласие и  проверка на допустимостта на клаузите на постигнато между съпрузите споразумение.
Споразумението трябва да бъде представено пред съда в писмена форма. Съдът трябва да провери дали то е пълно с оглед изискванията а съдържание на, да провери дали то е в интерес на децата и дали съответства на закона и морала. Ако споразумението не отговаря на някое от тези изисквания, съдът предлага на съпрузите да го допълнят или изменят в определен от него срок. Ако в дадения срок те на сторят това, молбата за развод се отхвърля.
Съдът след като се убеди, че са налице условията за допускане на развод, постановява решение. С него той одобрява постигнатото споразумение и постановява развод. Ако обаче не са налице някои от условията за допускане, съдът ще отхвърли молбата. И тъй като производството не е исково, а охранително, решението не се ползва със сила на пресъдено нещо и нова молба за развод по взаимно съгласие е винаги допустима. Допустим е и развод по исков ред. От друга страна решението, с което молбата за развод се отхвърля от съда може да се обжалва от двамата съпрузи пред Окръжния съд.
Решението, с което се прекратява бракът има конститутивно действие, което означа, че от него произтича правната промяна - юридическото разтрогване на брака. От друга страна, съдът постановява и решение, с което одобрява споразумението, от което със съдебен акт се утвърждава съдебна спогодба, от която произтичат материални последици. Това решение има и изпълнителна сила - което означава, че при липса на доброволно изпълнение на договореностите по споразумението може да се иска изпълнение чрез съденбен изпълнител.

ират кой режим ще приложат в отношенията си. Тази воля е суверена и свободна и зависи от конкретните нужди и отношения между тях. Ако съпрузите не са направили своя изричен избор на режим на имуществени отношения, ще се приложи законовия режим.  Съгласно правилата на кодекса, същите се прилагат и по отношение на заварените бракове, като съпрузите могат да изберат режим на разделност или да сключат брачен договор, а при липса на такъв избор – ще се приложи законовия избор.

Брачен договор.  Семейният кодекс предвижда възможност брачният договор да се сключи преди брака, тогава казваме, че имаме предбрачен договор или по време на брака – тогава се говори за брачен договор.

Брачният договор на първо място е договор и носи белезите и елементите на договорите по гражданското право. Спецификата му идва от неговия предмет и съдържание.
Съдържание на брачния договор. Съгласно разпоредбите на Семейния кодекс, брачният договор съдържа уговорки само относно имуществените отношения между страните, като такива са посочени 1. правата на страните върху имуществото, което се придобива по време на брака; 2. правата на страните върху притежаваното от тях имущество преди брака; 3. начините на управление и разпореждане с имуществото, включително и със семейното жилище; 4. участието на страните в разходите и задълженията;5. имуществените последици при развод; 6. издръжката на съпрузите по време на брака, както и при развод; 7. издръжката на децата от брака; 8. други имуществени отношения, доколкото това не противоречи на разпоредбите на този кодекс.
Така изброените имуществени отношения биха могли условно да се разделят на три групи:
1 . Отношения свързани с имуществата на съпрузите. Тук се включа уредба на въпросите за правата на страните на придобитите преди или по време на брака имущества, начина на тяхното управление и разпореждане, като страните се договорят свободно по тези въпроси. Възможно е примерно да се предвиди различна квота на съсобственост – примерно, че единият ще придобие ¼, другият ¾ от вече придобитите имоти или за придобиването им в бъдеще. Възможно да се предвидят определени хипотези, при които единият съпруг изобщо да не придобие права за сметка на другия. Изобщо свободата на договаряне е пълна.
2. Участието на съпрузите в разходите и задълженията. Страните имат отново пълна свобода да договарят отношенията си в широк кръг от хипотези. Разходите като предмет на договаряне могат да бъдат както типично битовите разходи за поддържане на семейството, така и разходи за поддържането и управлението на движимото и недвижимото имущество. Под задължения обаче се разбира само имуществени задължения. Задължение като например да съпругът да не изневерява или да „обича винаги” съпруга си е неимуществено, а морално задължение и не би могло да е предмет на брачния договор. Не биха могли подобни морални задължения да се включат в брачния договор, ако се отнасят до децата или родителите на съпрузите.
3. Издръжката. Издръжката има два елемента – издръжката на децата и издръжката между съпрузите. Договорките тук могат да касаят както размерът, така и сроковете за изплащане на издръжката, също така съпрузите могат без да посочват конктретен размер, да посочат какво включва задължението за издръжка – такси за обучение, облекло, лечение и прочие – според конкретните нужди на семейството. Вторият елемент на издръжката е тази между съпрузите – отново може да се договарят условия, при които такава да се дължи, както и размер, срокове и други елементи.
4. Последиците при развод. Съпрузите могат да договорят всички имуществени последици от развода си – как ще се разпределят общите имущества в този случай, кой ще ползва семейното жилище, размер на издръжката. Съпрузите обаче не биха могли да се договорят при кого ще живеят децата след развода, тъй като това са неимуществени права, които стоят извън предмета на брачния договор.
За неуредените в брачния договор имуществени отношения се прилага законовият режим на общност.

Форма на брачният договор. Брачният договор е формален акт, като задължително се сключва в писмена форма с нотариална заверка на съдържанието и подписите. Брачният договор се подписва лично.
Когато с брачния договор  се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, се заверява от нотариус, в чийто район се намира имотът. Когато имотите, предмет на договора, се намират в районите на действие на различни нотариуси, нотариалното удостоверяване се извършва от нотариус в един от тези райони по избор на страните.
Брачният договор,  с който се прехвърля право на собственост или се учредява или прехвърля друго вещно право върху недвижим имот, има прехвърлително действие и се вписва в имотния регистър.
Брачният договор поражда действие от момента на сключване на брака, а когато е сключен по време на брака - от деня на сключване на договора или от друга дата, определена в него.
Брачният договор може да се променя или изменя в същата форма, както и при неговото сключване. През време на целия брак съпрузите могат по обща воля и съгласие да променят определени клаузи или пък дори целия договор, сключен помежду им. Те биха могли също така да предвиждат и определени условия, с настъпването на които, да настъпи и определено изменение в брачния договор.  
Брачният договор се прекратява при прекратяване на брака, с изключение на клаузите, които уреждат последиците от прекратяването и са предназначени да действат и след него. Брачният договор може да бъде прекратен и преди прекратяването на брака  по взаимно съгласие на страните, като в този случай те могат да изберат законов режим или да сключат нов договор; ако не направят това - прилага се законовият режим на общност;
Брачният договор може да се прекрати и  по иск на единия съпруг при съществена промяна на обстоятелствата, при които е бил сключен договор и които са били основание за сключването ми и ако договорът сериозно застрашава интересите на съпруга, на ненавършилите пълнолетие деца или на семейството. Прекратяването ще се осъществи от съда и то в общо исково производство след установяване на обстоятелствата,  послужили за основание на искането.
Брачният договор може да бъде също така развален по съдебен ред, ако това не противоречи на принципите на този кодекс и на добрите нрави. Развалянето може да бъде и частично. Развалянето има действие за в бъдеще.
 Регистрация на брачните договори
Брачните договори и приложимият законов режим се регистрират в централен електронен регистър към Агенцията по вписванията.
Регистрацията се извършва служебно въз основа на уведомление от общината или кметството, в чийто регистър по гражданско състояние се съхранява актът за сключен граждански брак. Уведомлението се изпраща незабавно до териториалното звено на Агенцията по вписванията по седалището на съответния окръжен съд, в района на който се намира общината. Напрактика това законово положение означава, че при сключване на брака съпрузите заявяват дали са избрали режим на разделност, договорен режим или законов и за това свое изявление се разписват в самия акт за граждански брак, в които се отбелязва избраният режим. Ако съпрузите не са избрали режим, се прилага законният такъв. В последствие тази информация се изпраща служебно от общинската администрация по мястото на сключване на брака до Агенция по вписванията.
Промяната на законовия режим, изменението и прекратяването на брачния договор се отбелязват в акта за сключване на граждански брак и се регистрират по същия ред.
Когато брачният договор е сключен по време на брака, за неговото сключване се прави отбелязване в акта за сключване на граждански брак и договорът се регистрира по посочения по-горе ред. 
При сделка между единия или двамата съпрузи с трето лице, когато в регистъра няма вписан режим на имуществени отношения, се прилага законовият режим на общност.