При прекратяване на трудовото правоотношение работникът или служителят има право да получи следните обезщетения:

• в случаите, когато работодателят прекратява трудовия договор на някое от основания, при които дължи предизвестие, без да спази срока му, е длъжен да заплати на работника или служителя обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за неспазения срок на предизвестието. Същото задължение е предвидено и за работника или служителя, когато не спази срока на предизвестието, които дължи на работодателя за прекратяване на договора. Страната, която е предизвестена за прекратяване на трудовото правоотношение, може да прекрати договора и преди да изтече срокът на предизвестието, като заплати на другата обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за неспазения срок.
• когато работникът или служителят прекратява трудовия договор без предизвестие поради забава за изплащане на трудовото възнаграждение или обезщетение от страна на работодателя; поради промяна на мястото или характера на работата или на уговореното трудово възнаграждение или поради неизпълнение на други задължения на работодателя; както и поради промяна на работодателя, довело до влошаване на условията на труд, работникът или служителят има право да получи обезщетение в размер на брутното си трудово възнаграждение за срока на предизвестието (при безсрочни трудови договори) или в размер на действително причинените вреди (при срочни трудови договори);
• при уволнение поради закриване на предприятието или на част от него, съкращаване в щата, намаляване обема на работа, спиране на работата за повече от 15 работни дни, при отказ на работника или служителя да последва предприятието или неговото поделение, в което той работи, когато то се премества в друго населено място или местност, или когато заеманата от работника или служителя длъжност трябва да бъде освободена за възстановяване на незаконно уволнен работник или служител, заемал преди това същата длъжност, работникът или служителят има право на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за времето, през което е останал без работа, но за не повече от 1 месец. Ако в този срок работникът или служителят е постъпил на работа с по-ниско трудово възнаграждение, той има право на разликата за същия срок;
• в случай че работникът или служителят прекрати трудовия договор поради невъзможност да изпълнява възложената работа поради болест (чл. 325, т. 9 или чл. 327, т. 1), работникът или служителят има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, ако има най-малко 5 години трудов стаж и през последните 5 години трудов стаж не е получил обезщетение на същото основание;
• при прекратяване на трудовото правоотношение, след като работникът или служителят е придобил право на пенсия за осигурителен стаж и възраст, независимо от основанието за прекратяването, той има право на обезщетение от работодателя в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 2 месеца, а ако е работил при същия работодател през последните 10 години от трудовия му стаж - на обезщетение в размер на брутното му трудово възнаграждение за срок от 6 месеца, като обезщетение на това основание може да се изплаща само веднъж.
• при прекратяване на  трудовото правоотношение работникът или служителят има право на обезщетение за неизползвания платен годишен отпуск пропорционално на времето, което се признава за трудов стаж;
• когато уволнението на работника или служителя е признато за незаконно, работодателят дължи обезщетение в размер на брутното трудово възнаграждение за времето, през което работникът или служителят е останал без работа, но не повече от 6 месеца, като ако през този период е работил на по-ниско платена работа, има право да получи като обезщетение разликата във възнагражденията;
• ако след признаване на уволнението за незаконно и възстановяване на работника или служителя на работа, последният не бъде допуснат да я изпълнява, работодателят и виновните длъжностни лица отговарят солидарно към работника или служителя в размер на брутното му трудово възнаграждение от деня на явяването му  до действителното допускане до работа.

       Размерът на обезщетенията се изчислява въз основа на полученото от работника или служителя брутно трудово възнаграждение за месеца, предхождащ месеца, в който е възникнало основанието за съответното обезщетение, или последното получено трудово възнаграждение, ако не е предвидено друго.
Обезщетение при прекратяване на трудовия договор съгласно Кодекса за социално осигуряване (КСО): Според чл. 54а от КСО право на парично обезщетение за безработица имат лицата, за които са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" най-малко 9 месеца през последните 15 месеца преди прекратяване на осигуряването. За да получават обезщетение за безработица лицата трябва да бъдат регистрирани като безработни в Агенцията по заетостта, да нямат отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст или професионална пенсия за ранно пенсиониране, както и да не упражняват трудова дейност, която подлежи на задължително осигуряване.
Размерът на дневното парично обезщетение за безработица е 60 на сто от среднодневното възнаграждение или среднодневния осигурителен доход, върху който са внесени или дължими осигурителни вноски във фонд "Безработица" за последните 9 календарни месеца, предхождащи месеца на прекратяване на осигуряването, и не може да бъде по-малко от минималния и по-голямо от максималния дневен размер на обезщетението за безработица.
В случай, че трудовото правоотношение е прекратено по желание на лицето, с неговото съгласие или по негова вина на някои от посочените в чл. 54б, ал. 3 от КСО основания, обезщетението е в минималния определен размер и се изплаща за срок от 4 месеца.