Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу задължение за издръжка и гледане се е наложил трайно в практиката. Този вид договор е двустранен, възмезден и тъй като се касае за прехвърляне на право на собственост върху недвижим имот, е и формален (изискване за прехвърляне на имота с нотариален акт). Договорът за прехвърляне на недвижим имот срещу издръжка и гледане има социална цел – да обезпечи и осигури на прехвърлителя на имота по-добри социално-битови условия за преживяване. Задълженията по договора са наситени с нравствено-етични и социално-битови изисквания. Затова и страни по такъв договор могат да бъдат само физически лица, най-често лица, които се намират в някаква роднинска връзка помежду си или приобретателите са потенциални наследници на прехвърлителите.
Няма конкретна правна уредба на този договор.
Страните по този договор обикновено се наричат прехвърлите/отчуждител и приобретател, като задължението на отчуждителя е да прехвърли право на собственост върху имот или друго право на приобретателя, а последният се задължава да издържа и гледа отчуждителя. Страните може да се уговорят собствеността на имота да премине върху приобретателя и в един по-късен момент. 
Договорът е така наречения алеаторен договор, т.к. насрещните задължения на приобретателя на имота не могат да бъдат установени с точно конкретизиран обем, а се определят общо като задължения за предоставяне на дължима грижа, за издръжка, гледане и полагане на всички необходими усилия за осигуряване на спокойно преживяване на прехвърлителя до края на живота му. В тази връзка и задължението на приобретателя продължава до смъртта на прехвърлителя. Договорът за издръжка и гледане се сключва с оглед личността на прехвърлителя (intuito personae). Договорът е винаги срочен, защото е ограничен - до смъртта на прехвърлителя. По принцип приобретателят е лице, което има нужда от издръжка, както и да се полагат грижи за него.
Няма пречка такъв договор да се сключи и в полза на едно трето лице, по отношение на което приобретятелят трябва да полага грижи и да осигурява издръжка.
Задължението на отчуждителя е да прехвърли правото на собственост на имота, както и да приема полаганите за него грижи, да съдейства на приобретателя. Отчуждителят трябва да предаде фактическата власт над имота, освен ако изрично не е уговорено запазено право на ползване в негова полза. Грижите, освен даването на издръжка, следва да се осъществяват в натура от приобретателя. Отказът на прехвърлителя да получи парична престация вместо изпълнение в натура не може да го постави в забава, след като не е създавал пречки да се предостави и съответно осъществи уговорената грижа.
Приобретателят по договор за издръжка и гледане е лице, което трябва да има фактическа и финансова възможност да осигурява издръжка и да полага необходимите грижи за поддържане нормален живот на прехвърлителя. Нерядко задълженията на приобретателя към отчуждителя се осъществяват и при съвместен живот с членовете на семейството (домакинството) на приобретателя, т.е. следва да се подразбира, че условие на самия договор е и обстоятелството, че последният ще бъде практически подпомаган и от своите близки при изпълнение на задълженията му. Личността на приобретателя следователно, макар да има съществено значение за сключването на договора, не изключва от значение и качествата на лицата, които образуват най-непосредственото обкръжение на приобретателя и които са неговите потенциални наследници. Освен това, прякото изпълнение на задълженията на приобретателя не налага лично той да извършва всички действия. Приготовлението и обезпечаването на храната, поддържането на бита, предаването на необходимите средства за издръжка и др. са все действия, които пълноценно могат да бъдат осъществени и чрез други лица. В преобладаващата им част по вид и естество се касае до заместими, а не до незаместими действия. В по-голямата си част тези задължения са обвързани със своя морален характер. Приобретателят дължи не само чисто физически и финансови грижи, но и уважение към прехвърлителя.
Задължението за издръжка и гледане трябва да се изпълнява точно по вид, обем и качество, то не може да се дели по периоди, идеята на договора е да се осъществява една постоянна грижа към лицето, което отчуждава имота, действията да са съобразени с физическото и здравословното му състояние, както и с психическото такова, а не само да се сведат до осигуряване на храна, лекарства и евентуални медицински грижи. В тази връзка и изпълнението на тези задължения не търпи забава. Задължението на проибретателят е неделимо по природа, то трябва да се изпълнява едновременно по отношение на отчуждителите ако са повече от един и в размер, съответстващ на вида и обема на дължимите грижи.
При тази специфичност на правата и задълженията, които произтичат от договора, не може да се изключи положението, че при евентуална смърт на приобретателя(ите) той ще може да бъде успешно заместен при изпълнението на всичките по съществото си заместими задължения и от правоприемниците му, т.е. от лицата, с които той приживе съвместно е обезпечавал издръжката и грижите за прехвърлителя или за третото ползващо се от договора лице. Ето защо при смърт на приобретателя не настъпва, а и не може да настъпи прекратяването на договор по право.
Ако и двете страни знаят, че прехвърлителят е тежко болен и ще умре, договорът ще бъде нищожен поради липса на основание.
Смъртта на отчуждителя винаги прекратява договора, задължението не се наследява. Но ако задължение за издръжка и гледане да бъде в полза на две лица (пр. съпрузи), тогава в случай, че единият почине, то договорът се прекратява само частично по отношение  на починалия, като се запазват задълженията по отношения на преживелия.
Договорът може да бъде развален в случай на неизпълнение.
Според трайната практика на Върховния касационен съд (Върховния съд), развалянето има обратно действие.